Ето защо страдаме от поленови алергии през пролетта
Много растения създават пъстър прашец (полени), който е допустимо да аргументи сълзене на очите, кихане и запушен нос. Тези типични признаци на алергия могат да се появят сезонно или целогодишно. Понякога вдишването на полени провокират неподходящ имунен отговор от страна на организма. Това се случва, защото имунната система се пробва да отбрани тялото от нездравословни сътрудници в околната среда, като вируси и бактерии.
При поленовите алергии имунната система неправилно разпознава безобидния пъстър прашец като рисково вещество. Имунната система стартира да създава химикали, като хистамин, с цел да се бори против полените. Този развой е прочут като алергична реакция, а характерният тип полен, който го предизвиква, е прочут като алерген.
В някои случаи признаците на алергия персистират през цялата година, до момента в който в други случаи недоволствата са налице единствено през избрани интервали от годината. Например, хората, които са чувствителни към брезов прашец, нормално имат по-изразени признаци напролет, когато брезите цъфтят. По същия метод алергичните към амброзия са най-засегнати през ранната есен.
След като бъде развита поленова алергия, е малко евентуално тя да изчезне. Въпреки това, признаците могат да бъдат лекувани с медикаменти и алергенна имунотерапия. Някои промени в метода на живот, като отбягване на излагането на открития алерген, също могат да оказват помощ за облекчение на признаците. Има стотици типове растения, които отделят прашец във въздуха и провокират алергични реакции. Някои постоянно срещани причинители на алергии са: Брезовият прашец е един от най-често срещаните алергени във въздуха напролет. Докато брезите цъфтят, те отделят дребни зрънца прашец (микроскопични гаметофити, от които се развиват мъжките гамети на семенните растения), които се разпръскват от вятъра. Една бреза може да създаде 5,5 милиона поленови зърна.
Подобно на брезите, дъбовете освобождават прашец във въздуха напролет. Докато дъбовият прашец се смята за леко алергенен спрямо прашеца на други дървета, той остава във въздуха за по-дълги интервали от време. Това може да аргументи тежки алергични реакции при някои хора с поленови алергии.
Тревата е главният отключващ фактор за поленови алергии през пролетните и летните месеци. Съществуват доста типове трева, само че единствено някои от тях, като многогодишната ръж (пасищен райграс), бермудската трева и синята трева, могат да провокират алергии.
Амброзията е тревисто растение, което е една от главните аргументи за алергия, провокирана от полени, в международен мащаб. Едно растение може да създаде близо 1 милиард зрънца прашец. Най-активна е през ранните есенни месеци. В взаимозависимост от местоположението обаче, амброзията може да стартира да популяризира прашеца си още през август и да продължи през ноември. Пренасяният от вятъра прашец може да измине стотици благи и да оцелее през мека зима.
Предлагат се няколко медикаменти за алергия без рецепта:
- Антихистамини, като цетиризин или дифенхидрамин;
- Деконгестанти, като псевдоефедрин; или оксиметазолин;
- Лекарства, които комбинират антихистамин и деконгестант, като лоратадин/псевдоефедрин и фексофенадин/псевдоефедрин.
Съществува форма на имунотерапия под формата на ваксини. Инжекции с алергена се слагат на серии, като количеството алерген в инжекцията последователно се усилва с времето. Тези инжекции трансформират реакцията на имунната система към алергена, като оказват помощ за понижаване на тежестта на алергичните реакции. Тяхното слагане води до облекчение на признаците 1 година след започване на лечението. Лечението може да продължи общо 3 до 5 години. Алергенната имунотерапия не се предлага за деца под 5 години.
При поленовите алергии имунната система неправилно разпознава безобидния пъстър прашец като рисково вещество. Имунната система стартира да създава химикали, като хистамин, с цел да се бори против полените. Този развой е прочут като алергична реакция, а характерният тип полен, който го предизвиква, е прочут като алерген.
В някои случаи признаците на алергия персистират през цялата година, до момента в който в други случаи недоволствата са налице единствено през избрани интервали от годината. Например, хората, които са чувствителни към брезов прашец, нормално имат по-изразени признаци напролет, когато брезите цъфтят. По същия метод алергичните към амброзия са най-засегнати през ранната есен.
След като бъде развита поленова алергия, е малко евентуално тя да изчезне. Въпреки това, признаците могат да бъдат лекувани с медикаменти и алергенна имунотерапия. Някои промени в метода на живот, като отбягване на излагането на открития алерген, също могат да оказват помощ за облекчение на признаците. Има стотици типове растения, които отделят прашец във въздуха и провокират алергични реакции. Някои постоянно срещани причинители на алергии са: Брезовият прашец е един от най-често срещаните алергени във въздуха напролет. Докато брезите цъфтят, те отделят дребни зрънца прашец (микроскопични гаметофити, от които се развиват мъжките гамети на семенните растения), които се разпръскват от вятъра. Една бреза може да създаде 5,5 милиона поленови зърна.
Подобно на брезите, дъбовете освобождават прашец във въздуха напролет. Докато дъбовият прашец се смята за леко алергенен спрямо прашеца на други дървета, той остава във въздуха за по-дълги интервали от време. Това може да аргументи тежки алергични реакции при някои хора с поленови алергии.
Тревата е главният отключващ фактор за поленови алергии през пролетните и летните месеци. Съществуват доста типове трева, само че единствено някои от тях, като многогодишната ръж (пасищен райграс), бермудската трева и синята трева, могат да провокират алергии.
Амброзията е тревисто растение, което е една от главните аргументи за алергия, провокирана от полени, в международен мащаб. Едно растение може да създаде близо 1 милиард зрънца прашец. Най-активна е през ранните есенни месеци. В взаимозависимост от местоположението обаче, амброзията може да стартира да популяризира прашеца си още през август и да продължи през ноември. Пренасяният от вятъра прашец може да измине стотици благи и да оцелее през мека зима.
Предлагат се няколко медикаменти за алергия без рецепта:
- Антихистамини, като цетиризин или дифенхидрамин;
- Деконгестанти, като псевдоефедрин; или оксиметазолин;
- Лекарства, които комбинират антихистамин и деконгестант, като лоратадин/псевдоефедрин и фексофенадин/псевдоефедрин.
Съществува форма на имунотерапия под формата на ваксини. Инжекции с алергена се слагат на серии, като количеството алерген в инжекцията последователно се усилва с времето. Тези инжекции трансформират реакцията на имунната система към алергена, като оказват помощ за понижаване на тежестта на алергичните реакции. Тяхното слагане води до облекчение на признаците 1 година след започване на лечението. Лечението може да продължи общо 3 до 5 години. Алергенната имунотерапия не се предлага за деца под 5 години.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ